ЗАВИРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; завиря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Напълвам с вода някакво широко и дълбоко място, обикн. за да стане язовир или басейн; завирвам2. В тишината на утрото само от дън земя се чуваха пукотевиците в тунелите на Цигов чарк, през които река Чепиника ще завири блатото, ще го превърне в планинско езеро. Ст. Станчев, НР, 104. завирявам се, завиря се страд. Топографски мястото се очертава като добро за построяването на язовир. С една сравнително ниска и къса стена може да се завири голям воден обем. Пр, 1954, кн. 1, 14.

ЗАВИРЯ̀ВАМ СЕ несв.; завиря̀ се св., непрех. За вода – събирам се в някакво място, от което не мога да изтека и образувам вир; завирвам се. Паднаха дъждове, в дола се завири дълбока, студена вода. А. Гуляшки, СВ, 31.


Източник: Речник на българския език (онлайн)