ЗАВИСТЛЍВО. Нареч. от завистлив. 1. С чувство на завист. Мнозина други гости от други маси поглеждаха усмихнато или завистливо тоя господин, честит в обществото на такава напета дама. Ив. Вазов, Съч. ХII, 31. Децата играят, лудуват. Аз стоя настрана и гледам завистливо техните игри. Т. Влайков, Пр I, 149. Балканджията беше застанал отпред, дето шуртеше житото, и пълнеше чувал след чувал. Съседът му, който току-що беше овършал, стърчеше до него, гледаше завистливо и се чешеше по опрашения тил. Ст. Марков, ДБ, 323. След няколко дни Фотина тръгваше за Варна да прекара лятото в бащината си вила на брега на морето. Недялка и Харитина завистливо я поглеждаха – те щяха да прекарат лятото на лозето. В. Геновска, СГ, 237-238.
2. Остар. Ревниво. Стар болярин – зъл лихварин / варди я страхливо, / от световен взор греховен / крий я завистливо. П. К. Яворов, Съч. I, 10.