ЗАВЍСТНИК, мн. -ци, м. Човек, който завижда; завистливец. Брей, лош народ! Мръсна гад!... Завистници, бе! Завистници! С плюнка да те удавят, много ще им се види... Света да глътнат, пак няма да кандисат. Г. Караславов, СИ, 190. Ту в един, ту в друг вестник, се явяваха анонимни дописки, които предаваха в съвсем невярна светлина битката при Демиркая. Това бяха негови врагове, завистници, които искаха на всяка цена да омаловажат неговите заслуги. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 416.