ЗАВЛА̀ДВАМ, -аш, несв.; завлàдам, -аш, св., прех. Остар. Книж. Завладявам2. Дойдоха турците и завладаха сичка България. Л. Каравелов, Съч. I, 25. И усети Кънчо, че едно тъжно и неприятно настроение го завлада. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 393. Слабодушний и престъпний цар навсякъде виждаше предвестия за смърт и тоз страх дотолкоз го беше завладал, щото най-после го завлече в гроба предивременно. С. Бобчев, СОИ (превод), 112. – Старче, моето оръжие завоева земята ви, а чудната хубост на вашата княгиня завлада сърцето ми. Д. Войников, РК, 93. Кога дълбока полунощ настане, / кога навред завлада тишина, / аз спомням си за наш'то обещание. К. Христов, Т, 14. завладам се, завладам се страд.