ЗАВЛАДЯ̀ВАЩО нареч. Покоряващо. И двамата играха завладяващо, властно, художествено. Ив. Димов, АИДЖ, 136. – Гласът му прозвуча тъжно и завладяващо, сам той почувства колко му е мъчно за младостта и отминалите години. А. Наковски, МПП, 68-69.
