ЗАВЛЍЧАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от завличам и от завличам се. Тя бе заявила, че ще отстъпи само на силата. Грубото ѝ завличане в монастир би усилило негодуванието в Търново. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 170. Той нищо не мислеше да връща и така заграби още земя. Където не можеше направо да задигне от добитъка, той пращаше свои люде да искат временно волове или кон и никога не ги връщаше. Другите чифлик сайбии знаеха за тия му заграбвания и завличания. Д. Талев, ПК, 521.