ЗАВНЍК, мн. -ци, м. Диал. Зимник. Паднало писъмце от крилце [на гълъбчета], / .. / И на перцето писано – / Богдан е в темни завници. Нар. пес., СбБрМ, 132. Поробил ги [робите] млад Никола, / и ги запрял у темни завници. Нар. пес., СбБрМ, 132.
