ЗАВОЕВА̀ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на завоевател. Завоевателско оръжие. Завоевателски привички.
2. Който е насочен към завоюване, който има за цел да завоюва; завоевателен. Премина ти, Варшава, / страшни изпитания / в завоевателската, / хищнишка война. Е. Багряна, ПЗ, 59.