ЗАВОНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; завонèя, -èеш, мин. св. завоня̀х, прич. мин. св. деят. завоня̀л, -а, -о, мн. завонèли и завоня̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. завоня̀л, -а, -о, мн. завонèли, св., непрех. Обикн. с предл. на. Започвам да воня, да вонея, да смърдя. Очите му гледаха безумно. Чак толкова пиян досега не бях го виждал. Стаята веднага завоня на кръчма. Д. Вълев, СД [еа]. – Ще ти оскубя брадата, рошльо. Ще те пратя да те дезинфекцират и тогава ще те пусна да ходиш из селото. Завонял като бунище, а тръгнал туберкулози, ревматизми и тропически маларии с вода да ми лекува. Г. Караславов, СИ, 28.