ЗАВÒРКА ж. Остар. и диал. 1. Клин или клечка, пъхната, за да скачи или закрепи нещо някъде; чивия. Тая дъсчица ся сваля, краката в средата са на заворка, та могат да ся сбират така, чтото целото прибрано представлява твръде малък обем. Й. Груев, ОФ (превод) [еа].
2. Клечка на селска кола, която се прокарва през жабката, ярема и теглича, за да държи ярема, прикачен към теглича.
3. Бутало за вадене на вода в излак. Само така направен извлак работи на пресеклица, сир. от цевта ще тече вода само кога се сваля заворката, а кога се тя качва, течението се запира. Н. Геров, ИФ, 171.
4. Мандало; ключалка, кросно2, пират2, лост.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.