ЗАВОЮ̀ВАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Завладявам, превземам нещо (обикн. чужда територия, страна, селище и под.) чрез война, с борба, с бой. Защо да завоюва други земи, когато земята на тази огромна империя, стъпила на три континента, с неизчислими свои богатства, чака неговата воля? Ст. Дичев, ЗС I, 18. – Русия е предопределена от провидението да завоюва Цариград! Ив. Вазов, Съч. VIII, 66.
2. Прен. Постигам, спечелвам нещо с упоритост, труд, постоянство или благодарение на качествата си. Все със страданията си обичате да се хвалите. Похвали ми се с нещо друго, нещо, което си завоювал, което си прескочил, което си придобил с могъществото си. Елин Пелин, Съч. I, 210. Още през септември Здравко завоюва първо място по успех в класа. Завоюва го с най-честните оръжия на ученика: с упоритост в труда и с любов към знанията. Цв. Ангелов, ЧД, 13. Първото място на конкурса на пианистите завоюва американският музикант Ван Клиберн. НМ, 1958, бр. 3, 8. Завоювам доверие. Завоювам звания. Завоювам успехи.
3. Прен. Привличам, спечелвам обичта, привързаността, любовта на някого. С течение на времето се опознахме, сближихме се и аз реших да се опитам да завоювам сърцето на тази жена. ЖнТ, 2006, бр. 15 [еа]. – Как си със Салчо? – Ами-и... – Тя направи неясно движение. – Защо питаш? Смътен страх я възпираше да открие това, с което ѝ се искаше да се похвали: че пак си е завоювала Салчо. Б. Болгар, Б, 119. завоювам се страд.