ЗА̀ВРАК, мн. -ци, м. Диал. 1. Долап, който служи и за врата между две стаи (Н. Геров, РБЯ).
2. Едната половина на прозорец. Полека-полека по сочака спущил се по пенджерете, отворил един заврак и влезъл унутре. Нар. прик., СбНУ V, 195.
