ЗАВРАНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; завраня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Запушвам, затъквам бъчва и под. със запушалка. На задное дъно корабе има гребен и на него грездий, из кого изтича мас в друга бъчва. От нея го гребат с котли и го наливат в други приготвени и натоварени на кола бъчви, коих като завранят добре, тоест запушват отгоре, завозват ги, де им е нужно. Г. С. Раковски, П I, 74. завранявам се, завраня се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)