ЗАВРА̀ЩАМ1, -аш, несв.; заврàтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Завръщам. Дойде си вечер лятно време бае Крачун вкъщи, па завари стрина Тота, че завратила ръкави, подбола пешове, па улива оная градинка, улива я. М. Георгиев, Избр. разк., 230. Либе Петкано, Петкано, / я рани заран по-рано, / заврати бели ракаве, / омеси бели кравае. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 209-210. завращам се, завратя се страд.

ЗАВРА̀ЩАМ СЕ несв.; заврàтя се св., непрех. Остар. и диал. Завръщам се. Баща му го проводи да се учи в градското училище. Града беше близо и Киро се завращаше на село всяка събота. Т. Икономов, Чит., 95. Също и многото коля и стада, които следят пътниците, доказват решението им да ся не завращат вече в напустените места. Н. Павлович, РК, 1. Завратил се, повратил се юнак от венчане, / забораил, забораил пешчемал от рамо. Нар. пес., СбНУ VII, 79.

ЗАВРА̀ЩАМ2, -аш, несв.; заврàтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Завъртам2, завъртвам2, завъртявам2. завращам се, завратя се страд.

ЗАВРА̀ЩАМ СЕ несв.; заврàтя се св., непрех. Остар. и диал. Завъртам се, завъртвам се, завъртявам се. Владеющата годишна планета е Марс. Около оста си са завраща в 24 часове, 37 минути, 23 секунди. Лет., 1876, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)