ЗАВРЕЩЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заврещя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. заврещя̀л, -а, -о, мн. заврещèли, св., непрех. 1. За коза – започвам да врещя.
2. Прен. Грубо. За човек, обикн. дете – започвам да плача, да врещя. Това дете плаче от глезотия и е заврещяло от половин час – ще ти проглуши ушите.