ЗА̀ВРЪЗ м. 1. Плод на растение, току-що оформил се и още неузрял. Той клекна до един кол и показа най-долните филизи, по които нямаше цветове, нито завръз и трябваше да бъдат отсечени. Г. Мишев, ЕП, 186. След прецъфтяването на цветовете от завръза се развиват плодни кутийки, които са изпълнени с памук. Сл. Петров, РКХО, 121. Ябълките цъфтят обилно и имат много завръзи, но след цъфтежа цветовете окапват, а голяма част от завръзите също. Земя, 2008, бр. 207 [еа].
2. Диал. Поемане на задължение; обвързване (Н. Геров, РБЯ).