ЗАВРЪ̀ЗКА ж. 1. Литер. В драматическо или повествователно произведение – моментът, в който се заплитат мотивите и от който започва развитието на сюжета. Самата завръзка на конфликта крие един доста категоричен идеен акцент. Режисьорът трябва да го потърси в спектакъла. Ив. Остриков, ППА, 60. Завръзката и развитието на комедията са поставени добре, развръзката обаче не е достатъчно мотивирана. Б. Ангелов, ЛС, 180.
2. Остар. Тънка ивица тъкан, парче плат или връв, с което се завързва нещо или в което се връзва нещо. Сне чувалите един по един, а Неделко пък сне завръзката с просото. Ц. Гинчев, ГК, 46. // Превръзка. Раната още не била смъртоносна и лекарят сварил да я превърже вовреме; но като са свестил, Катон смъкнал завръзката и умрял от изтичането на кръвта си. Н. Михайловски, РВИ (превод), 257.