ЗАВРЪХЛЍТАМ, -аш, св., непрех. и прех. Започна да връхлитам. Дръпна копчето на радиото. Вълните завръхлитаха и всяка искаше да разкаже своята приказка, да изпее своята песен. О. Василев, ЖБ, 126. Глутница кучетата завръхлита с голямо настървение върху минаващите хора.


Източник: Речник на българския език (онлайн)