ЗАВРЯ̀Н, -а, -о, мн. заврèни. Прич. мин. страд. от завра като прил. Само в съчет.: Заврян зет. Разг. Съпруг, който живее в къщата на съпругата си, при родителите ѝ; приведен зет. Архитектът беше заврян зет и беше намразил апартамента, в който живееше от двадесет и пет години, дори повече от самата си тъща. П. Незнакомов, ТС, 12. – Няма заврян зет, син и дъщеря са ми и двамата. Кр. Григоров, Р, 43.