ЗАВСЕГДА̀ нареч. Остар., сега поет. Завинаги; завсякога. Постой, погледай и ако ти е по сърце нашият ред, остани завсегда. Ст. Загорчинов, ДП, 217. Откакто ся свърши вече избирането на местото, дойде дума: дали трябва зданията да останат завсегда, или само привременно, т.е. само в продължение на изложението и после да ся развалят. Лет., 1874, 227. Почивай завсегда, сърце разбито. Загинаха надежди и мечти. К. Христов, ПВ, 59.