ЗАВТА̀САМ, -аш, св., непрех. и прех. Диал. 1. Завàря, сваря. – Сино льо, я мой сино льо, / вчера Маруда женяхме. / – Дали си я ща завтаса, / доде не я са венчали. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 131. Рипнали ония сиромаси, натоварили мулетата с каквото завтасали и преди да прибелеят Глухите камъни, хванали възбаир към Персенка с деца и старци. Н. Хайтов, ПП, 109.
2. Дойда, пристигна; втасам, довтасам. Той не може още тук да завтаса и едвам на пладне ще може да пристигне. Ст. Ботьов, К (превод), 100. Йоще си дума издумаха, / като Саръмда завтаса, / та им панаир развали. Нар. пес., СбНУ XLVII, 41.