ЗАВТЍКВАМ, -аш, несв.; завтѝкам, -аш и завтѝкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. завтѝкнат, св., прех. Диал. Забождам2, забучвам; завтъквам. Зе, та измъкна свирката си, поизтри я с орльовото перо, завтикна перото отзад на врата си, както кириджии завтикват чубуците си и наду свирката. Т. Влайков, ПСп, 1888-1889, кн. 28-30, 464. Ценко си наметна хубаве чепкенът, завтикна кавалът в силяха и беше вече готов да тръгне. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 216. завтиквам се, завтикам се, завтикна се страд.