ЗАВТЪ̀КВАМ, -аш, несв.; завтъ̀кам, -аш и завтъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. завтъ̀кнат, св., прех. Остар. и диал. Забождам2, забучвам, прикрепвам; завтиквам. Разбрах най-после за кого е / таз китка горска и замлъкнах, / и вместо във сърцето мое, / на мойта лира я завтъкнах. Ив. Вазов, Съч. XVII, 202. завтъквам се, завтъкам се и завтъкна се страд.
◊ Завтъквам / завтъкна на пояса си някого. Диал. По-силен съм от някого, лесно го побеждавам, надвивам. А бе чоджум, ний такива като тебе ги завтъкваме на пояса си. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 121.