ЗА̀ВУ̀Ч м. Остар. Лице в учебно заведение, което ръководи и отговаря за учебната част (съкратено от „завеждащ учебната част“). Завучът заседава с методическите обединения на учителите от всяка специалност, ръководи показните им уроци и дава напътствия на по-младите учители по преподаваните лекции. ОФ, 1950, бр. 1920, 4. Вместо еднолично ръководство за всяка степен тук се осъществява колективно ръководство за цялото училище, като към директора (при по-големите училища) се придават двама завучи (завеждащи учебната част). РД, 1950, бр. 358, 2.
– Рус. завуч.