ЗА̀ВЧЕРА нареч. Разг. 1. В деня преди вчерашния; онзи (оня) ден. – Видях го, вчера не, – завчера, влазяше у тях си с немеца. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 127. Случките от завчера и днес, които най-добре показваха колко струва човешката личност, бяха укротили двамата братя. Ст. Чилингиров, ХНН, 216. Тя каза, че минала случайно край тях и рекла да види Цвета, че ѝ се много харесала завчера на хорото. Елин Пелин, Съч. III, 117.
2. Само в сравн. степен. През време на деня преди завчера. – Онзи чивяк е, како, дето дохождà по-завчера – доложи слугинята, като се спря ожидателно пред отворените врата. Т. Влайков, Съч. II, 165. Особено ме затрудняваха последните думи. Какво съм искал да кажа с тях? За първите беше лесно да се догадя. Писал съм ги завчера или по-завчера, когато моите братчета крещяха за хляб. Ст. Чилингиров, ХНН, 221.