ЗАВЪЗЛЍЗАМ, -аш, св., непрех. Започна да възлизам, да се изкачвам. Едва когато входната кула на Трапезица се изпречи пред него, Теодосий се изправи и се огледа наоколо. Беше вече сам. След малко мина под кулата и бавно завъзлиза нагоре. Ст. Загорчинов, ДП, 277. Завъзлизахме по стръмнините на вдлъбнатината. А. Христофоров, О, 55.


Източник: Речник на българския език (онлайн)