ЗАВЪЛНУ̀ВАМ, -аш, св., прех. Започна да вълнувам някого или нещо. Лиана чу песента. Сърцето ѝ заби силно. Радост завълнува душата ѝ. Елин Пелин, ЯБ, 150.
ЗАВЪЛНУ̀ВАМ СЕ св., непрех. Започна да се вълнувам. Тълпата зашумя, завълнува се, но не се откъсваше още от отец Неофант, може би тъкмо затова, че той ги успокояваше и крепеше вярата им в тяхната безопасност. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 143. Ян Бибиян запя. И щом отвори устата си, гърдите му се изпълниха с някаква сладка топлина, сърцето му се завълнува от желание отново да отиде на земния свят. Елин Пелин, ЯБ, 133. Понякога ще полъхне ветрец и житата, едва докоснати от леката въздишка, ще се завълнуват, едва чуто ще зашумят. А. Гуляшки, МТС, 348.