ЗАВЪРГА̀ЛЯМ, -яш, св., прех. Разг. Започна да въргалям, да търкалям. завъргалям се страд.
ЗАВЪРГА̀ЛЯМ СЕ св., непрех. Разг. Започна да се въргалям, да се търкалям. Тя вървеше с бързи крачки, но като видя как няколко жени се хвърлят сред поляната в буйната трева, сама се хвърли сред тях, завъргаля се. Д. Мантов, ХК, 32-33. Вълците си служат с тая хитрост: ще легне някой, ще се завъргаля из снега, ще се умилква. Й. Йовков, АМГ, 28.