ЗАВЪ̀РЗВАМ1, -аш, несв.; завъ̀ржа, -еш, мин. св. завъ̀рзах, св., прех. 1. Рядко. Започвам да връзвам (в 1 знач.). От сутринта съм завързвала пакети и още имам да връзвам.
2. В съчет. със същ. като разговор, спор, бой, сражение и др. Започвам осъществяване на действието по значението на съществителното. Завързвам разговор. Започвам да разговарям. Като се подпираше на тоягата си с две ръце, дядо Коледа завързваше с войниците дълъг разговор. К. Ламбрев, СП, 304. Завързвам сражение. Започвам да се сражавам. Панайот тръгва по билото на планината. Към обед обаче, когато слиза към една мандра, четата завързва сражение с нова потеря. Ив. Унджиев, ВЛ, 82. завързвам се, завържа се страд.
ЗАВЪ̀РЗВАМ2,-аш, несв.; завъ̀ржа, -еш, мин. св. завъ̀рзах, св., прех. 1. Връзвам1, свързвам. – Дявол да ти вземе къщата! – избъбра Славчо, като си завързваше добре навоя. Ив. Вазов, Съч. VII, 66. Никой няма тяхната сила и никой по-добре не умее от тях да пристяга и завързва големите добруджански снопи. Й. Йовков, Ж 1945, 168. Милка завърза възел на конеца, опря гръб на големия клин и бавно започна да зашива скъсаното. К. Петканов, ОБ, 220. Нахрани се, завърза опразнената си бохчичка и запоглежда жените. Ст. Марков, ДБ, 218.
2. Прикрепвам към нещо с връзване; привързвам. Пред селската кръчма спира, завързва кончето си за сенника и влиза при овчарите. К. Петканов, ОБ, 2. Днес в повечето случаи завързваме мартеницата на цъфнало или плодно дърво с пожелание пролетта да ни срещне живи, здрави и засмени. Преса, 2014, бр. 57 [еа]. Златил с разтреперани ръце завързва жълтицата в една кърпа и я туря в пояса си. Й. Йовков, Б, 104. Тя завърза етикетчетата върху дръжките на куфарите и ни раздаде по едно листче. Г. Крумов, Т, 65. Плевенски завърза лодката, обърна се, махна с ръка към Беров и изчезна в гората. Д. Кисьов, Щ, 522.
3. Връзвам нещо върху друго, за да го покрия, закрия, затворя и др.; превързвам. Ако ти завържат очите и те оставят направо насред малкото градско площадче в Естепона и после махнат превръзката – ще е хубаво. С тихите ресторантчета, заобиколени от бяло-сините къщи в марокански стил, с малките пържени рибки, с тесните улички и църквите. ЛИК, 2009, кн. 4 [еа].
4. Създавам, сдобивам се, спечелвам (връзки, приятелство и под.). Той продължаваше да закупува разни стоки. Така печелеше добри пари и същевременно завързваше връзки с най-влиятелните хора на дружбите, тъй като тези хора щяха да му потрябват. Г. Караславов, ОХ III, 312. Започна да обикаля и съседите, тръгна и по роднините на Глаушевци, завързваше жената роднинство и приятелство. Д. Талев, И, 379.
5. Остар. Книж. Задължавам, обвързвам някого с нещо. Стана нужда да се даде един вид управление в ръцете на един избран ректор, който да нагледва изпълнението на уредбите, що туряха в дисциплина учениците и завързваха учителите в техните длъжности. У, 1871, бр. 1, 182.
6. Диал. С врачуване и заклинания правя някой да не може да се сношава с жена (Н. Геров, РБЯ). завързвам се, завържа се I. Страд. от завързвам. При външни стоманенобетонни части понякога се иззижда зидарията по цялата височина, като се вграждат в нея необходимите стремена. След това се поставят и завързват надлъжните пръсти. Ив. Бончев, ЗК, 185. II. Възвр. от завързвам в 1 и 2 знач. – Завържи се здраво! – викна бай Койо. – Готово – обади се след малко Милко и лагерният пазач напрегна мишци. Докато траеше изтеглянето, никой от лагерниците не проговори. П. Проданов, С, 139. – Да, да, аз ще хвръкна с теб! – каза Палечка, седна на гърба на птичката, протегна крачката си върху разперените ѝ криле и се завърза здраво с пояса си за най-голямото перо. Св. Минков, СЦ (превод), 74.
ЗАВЪ̀РЗВАМ СЕ несв.; завъ̀ржа се св., непрех. За връзки, приятелство – създавам се, пораждам се. Тоя широколик младеж с хубави сини очи му се стори умен и буден. Приятелството между тях се завърза някак незабелязано. Х. Русев, ПЗ, 75.
◊ Завързвам / завържа възел; завързвам / завържа във възела. Разг. Успявам да спестя пари; спестявам. – Доньоо – думам си, – хлапее! Тая работа не отива на добре! С това харчене – викам си – ти възел не можеш завърза, ами виж – викам – с време да се отървеш и човек да станеш. Чудомир, Избр. пр, 100. Страничните доходи, чичовото, тях гледай ти. Тях завързвай във възела, па като му дойде време, кое имотец ще лапнеш пò на сметка, кое апартаментче ще си купиш. Г. Караславов, Избр. съч. II, 157. Завързвам / завържа двата края. Разг. Успявам да живея, да преживявам с оскъдни средства. С приемането на работниците те обикновено си правят гешефти. Това става под формата на подаръци: част от първата заплата или масло, ако просителят е беден селянин, дошъл тук, в големия град, да спечели нещо, за да завърже двата края. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 47. Завързвам / завържа езика на някого. Разг. Ставам причина някой да не може или да не смее да каже нещо; не позволявам някому да говори, преча му да говори. Виждаше са работата, че той искаше да ни говори нещо, но стичането на разни обстоятелства отдавна бяха завързали язика му. З. Стоянов, ЗБВ II, 17. Завързвам / завържа ръцете на някого. Разг. Преча или отнемам възможността на някого да действа свободно, ограничавам някого в действията му. Кой народолюбив българин би предложил днес да иска такава автономия, която завързва ръцете на българите, а отвързва тие на турците? НБ, 1876, бр. 51, 208. „Госпожо, рече Яко, ний сме си навикнали да си говорим с чисто сърце. Аз почитам Веселина; и ако обичаят не ми завързваше ръцете, не щех да имам нужда да му видя короната, та тогази да му дам дъщеря си.“ Кр. Пишурка, МК (побълг.), 349.
ЗАВЪ̀РЗВАМ3, -аш, несв.; завъ̀ржа, -еш, мин. св. завъ̀рзах, св., непрех. 1. За растение – давам, раждам плод; връзвам2. И небето се стопли, и земята се стопли. Затова черешите завързаха и узряха и почнахме да ги ядем. Хр. Радевски, Избр. пр III, 220. Тя [нивата] е в падината под дъбовата горичка. Там лятно време е горещо като във фурна. Но какви царевици стават, какво зърно завързват пшениците! Г. Караславов, ОХ II, 9. За ден-два тя обра малкото слънчоглед, който пролетес беше засяла по-навреме, и въпреки циклона и сушата можа да завърже зърно, очука го, отвя го на старото решето и го сложи в хамбара. Ст. Марков, ДБ, 409. Изгърбена и засукана тя [бориката] е цялата за чудо и приказ отрупана с шишарки и цвят. Старите шишарки още не окапали – нови завързали. Н. Хайтов, ШГ, 169. Па цъфнала [ябълчица] до три цвята, / и завърза три ябълки, / три ябълки, три петровки. Нар. пес., СбВСт, 25.
2. Диал. За жена – забременявам1 (Н. Геров, РБЯ).
◊ Цъфнал и завързал съм; ще цъфна и <ще> завържа. Разг. Ирон. Изпаднал съм (ще изпадна) в много лошо, тежко положение. – Особено провалът в Крива река е голям – обади се Иван. – И в Крива река, а и в Мечи дол не сте цъфнали и завързали. К. Калчев, ЖП, 213. – Чуден човек си! – скара му се Илка. – Водиш се по акъла на деца като Милена. – Хайде, хайде, стига си опявала! Де да си и ти като нея! – Ами! Тогава ще цъфнем и завържем. К. Калчев, ЖП, 24.