ЗАВЪРЛУ̀ВАМ, -аш, св., непрех. Започна да върлувам. И действително трябваше да настанат страшните смутове на XVIII в. и началото на XIX в., да завърлуват кърджалии, даалии, хайдути, та изплашените турци да се решат да отворят градските врати и за християните. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 90. В туй време завърлувала и холера – само за няколко дни четири хиляди цариградчани се тръшнали на легло. Хр. Бръзицов, НЦ, 316.