ЗАВЪ̀РТАМ1, -аш, несв.; завъртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. завъртя̀л, -а, -о, мн. завъртèли, прич. мин. страд. завъртя̀н, -а, -о, мн. завъртèни, св., прех. Завъртявам1, завъртвам1. От всички страни се стичат самодиви и завъртат вихрен танец. К. Христов, ПП I, 42. завъртам се, завъртя се страд. и възвр.
ЗАВЪ̀РТАМ СЕ несв.; завъртя̀ се св., непрех. Завъртявам се, завъртвам се. Духне вятър и из въздуха се завъртат златни есенни листа.
ЗАВЪ̀РТАМ2, -аш, несв.; завъртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. завъртя̀л, -а, -о, мн. завъртèли, прич. мин. страд. завъртя̀н, -а, -о, мн. завъртèни, св., прех. Завъртявам2; завъртвам2. Колоездачът продължи да препуска, доволен от своята ловкост, като понякога завърташе педалите назад, за да го порадва приятното съскане на веригата. Ив. Давидков, КХП, 30. Тук обаче завари Петьо, седнал до масата, старателно да завърта цифрите на домашното упражнение по смятане. Ем. Манов, ДСР, 476. – От месец насам от няколко пъти се опитвам да ѝ изясня някои работи. А тя се прави на ибрямбашия. Завъртам аз приказките все към семейството, към другарството. Ем. Манов, ДСР, 335. завъртам се, завъртя се страд. и възвр.
ЗАВЪ̀РТАМ СЕ несв.; завъртя̀ се св., непрех. Завъртявам се, завъртвам се. – Това е Юпитер, най-огромната планета от слънчевата система. Той е 1305 пъти по-голям от нашата Земя, завърта се около оста си за 10 часа. Елин Пелин, ЯБЛ, 50. Хорото се завърта три пъти на сцената и се скрива. Ив. Вазов, МЧ, 52. От много време не бе се завъртал мъж в тоя двор, а сега тук беше Стоян. Д. Талев, ЖС, 64. Не сдържа го да седи по-дълго на едно място. И в дюкяна дип се не завърта. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 178.