ЗАВЪРША̀ВАМ1, -аш, несв.; завършèя, -èеш, мин. св. -àх, прич. мин. св. деят. завършàл и (диал.) завършà, -èш, мин. св. завъ̀рхох, прич. мин. св. деят. завъ̀рхъл, -хла, -хло, мн. -хли, св., прех. Започвам да вършея. – С късмета сме си, с късмета... Защо вчера не валя, защо оня ден... Но чака ние да завършеем – въздъхна мама, приведе глава и не ме погледна. Кр. Григоров, ОНУ, 49. завършавам се, завършея се и завърша се страд. Жътва са зажъна, мома са разболя, / жътва се ожена, мома болна лежи; / харман се завърша, мома оздравя. Нар. пес., СбНУ XLVI, 332-333.
ЗАВЪРША̀ВАМ2, -аш, несв.; завършà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Издигам, направям, завършвам нещо с връх. ● Нар. поет. Връх завърша. Сноп връз сноп – грамада цяла, / все расте, тя и възлиза. / .. / Връх завършила момата горе / се изправи и с ръцете плесна, / песен волна се разля в простори / като благодат небесна. Н. Ракитин, Ст II, 52. завършавам се, завърша се страд.
ЗАВЪРША̀ВАМ СЕ несв.; завършà се св., непрех. Остар. и диал. Издигам се, завършвам с връх. Сичкото пак здание ся завършавало с кубета (сводове), които са ся издигали над главите на верующите. З. Петров и др., ЧБ (превод), 10.