ЗАВЪ̀РШЕК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Завършък. Колко съм се лутал – нямах представа. Помня само, че прибягвах от улица в улица, от завой към завой, които нямаха завършек. Г. Райчев, БР, 1931, кн. 3, 82. Като завършек на службата Климент произнася Похвално слово за Кирил. Н. Драгова, КО, 63. Никой не може да убие незавършеното, обещаното, надеждата. Незавършеност – най-съвършеният край. Завършекът е спиране. Мъртва точка. Незавършеността е вечно движение. Живот. Бл. Димитрова, Лав., 129.