ЗАВЪ̀РШЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от завършен. Идеалната красота на Милоската Венера с непогрешимата хармоничност на линиите, с върховната и светла завършеност на непостижимо прекрасните форми те прави да се възхищаваш. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 15. В прозата на Вазов има повече реалистична правда, във вашата проза [на К. Величков] има повече класическа завършеност. К. Гълъбов, СбЦГМГ, 286.