ЗАВЪ̀РШЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Само ед. Последният етап от някакво действие; завършване, свършване, приключване, край, завършек. София никога не е била претъпкана с толкова различни категории народ, както в тия първи месеци след завършъка на войната. К. Константинов, ППГ, 328. Събраха се в Цариград посланиците на европейските сили и потвърдиха съглашението между Княжество България и Турция за Съединението. Дълги и уморителни бяха преговорите по това съглашение. Но техният завършък не успокояваше българите, а ги хвърляше в нови огорчения. В. Геновска, СГ, 439. Гергин се разсмя на този неочакван завършък на разговора. Прегърна жена си, притисна главата ѝ до своята. Ем. Манов, ДСР, 433-434.
2. Мястото, пределът, където нещо свършва; край, завършек. В средната част (симетрично от надлъжната ос на модела) около 20% от разпереността е изпълнена с двойно изпъкнал несиметричен профил, който постепенно към завършъците преминава в симетричен. АК, 1971, кн. 1, 30.
3. Само ед. Завършеност, оформеност; завършек. Яката дава определение и завършък на дрехата. Т. Кръстев и др., ТГДО, 25.