ЗАГВÒЗДВАМ, -аш, несв.; загвòздя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Заковавам с гвоздей; пригвоздвам. ● Обр. Авторът още в уводните думи предупреждава, че „литературознанието ни вече е спряло с прежното настървение да загвоздя датни граници на отминалите явления“. Пр, 1999, кн. 2, 188. загвоздвам се, загвоздя се страд.
– От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.