ЗАГЍВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от загивам1. Родена и отрасла сред варвари, вечно раздрусвана от войни, набези, бунтове, дворцови раздори, разкапвана от разкош и разврат, Византия винаги изглеждаше на варварите като пред загиване. Й. Вълчев, СКН, 160.