ЗАГЍНВАМ, -аш, несв. (остар.); загѝна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Загивам1; погивам, погинвам, погибвам, погибнувам. Последната му надежда загинваше. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 141. Ако ся затрие конят, загинва и който го язди, защото враг може да го достигне да го убие. Лет., 1871, 198. „Братя, отечеството ни загинва, да заложиме жените си и децата си, да въоружим ратници и да избавим отечеството си!“ НБ, 1876, бр. 20, 78.