ЗАГЛА̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се отнася до заглавието или до началото на писмен текст. Добри Христов имаше съзнание, че е само пионер в неразработената още музикална нива. Затова на заглавната страница на „Тутраканска епопея“ отбелязва: „Не е чудно надписът на тази композиция да е по-сполучлив от самото ѝ съдържание“. Ст. Грудев, ББ, 33. Заглавен ред. Заглавен шрифт.
◊ Заглавна буква. 1. Остар. Книж. Главна буква. Букви заглавни А. Б. В. Г. Д .. строчни а. б. в. г. д. А. Хаджоглу, ББ, 15. 2. Спец. Художествено изрисувана буква в стар ръкописен текст, с която се отбелязва и подчертава началото на даден текст. Той хвалеше прилежанието му, изкуството, с което умееше да рисува със злато и червена боя заглавни букви и разни други украшения в светите книги, които преписваше. Й. Йовков, СЛ, 31.