ЗАГЛАВЍКВАМ, -аш, несв.; заглавѝкам, -аш, мин. св. -ах, св., прех. Разг. 1. Занимавам някого с маловажни, странични неща, за да отвличам вниманието му. „Аз – казва той – знам, че вие сте откраднали любениците. Докато ти ме заглавикваше по улицата, твоите другари са крали.“ О. Василев, УП, 19. – Виж, как щях да забравя... И то главно заради тебе. Приказваш, мърмориш, заглавикваш ме. К. Калчев, ЖП, 417.
2. Отвличам изцяло, напълно вниманието на някого и не му давам възможност да се занимава и с нещо друго. Лятната работа заглавика хората. Престанаха да говорят за брат ми. Само ние мислехме за него. К. Калчев, ПИЖ, 49. Легендарният, почти невероятен на пръв поглед Търновград учудва гостите си. Само търновчани, заглавикани в ежедневието си, подминават магията, сред която живеят. Ст. Станчев, НР, 124. заглавиквам се, заглавикам се страд.
ЗАГЛАВЍКВАМ СЕ несв.; заглавѝкам се св., непрех. Разг. 1. Разсейвам се, отвличам вниманието си с дреболии. В това време Войдан вече яздеше към дома на Радомир. По пътя се заглавикваше с всеки познат, защото не дотам му се нравеше това гостуване. М. Смилова, ДСВ, 248. Магазинерът се беше задълбочил в поправката на часовник будилник. – Ти часовникар ли си? – Амии! Магазинер съм! Аз ей тъй, колкото да се заглавиквам, като няма хора! – отвърна виновно магазинерът. Тарас, ТМ, 50.
2. Потъвам, улисвам се в работата си. Заглавикала съм се в писането и не съм усетила кога е минал денят.