ЗАГЛАВЍКВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от заглавиквам и от заглавиквам се. – Ние се наседенкувахме първом при долнокрайки. – Я млък! – отвърна Джонко и лицето му светна сред общото заглавикване. Ангелина дигна към него очи изпод тънките си босилкови клепки. А. Страшимиров, ЕД, 24. Времето, свободно от адвокатски и съдийски залиси, Алеко изцяло посвещаваше на разни временни и трайни дружества. За характеристика на тези му заглавиквания аз няма да говоря много. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 144.