ЗАГЛАВУ̀ШВАМ, -аш, несв.; заглаву̀ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Удрям по главата. – Я се махай оттук, че като те заглавуша с пръчката! Г. Краев, Ч, 69. заглавушвам се, заглавуша се страд.
