ЗАГЛА̀ЖДАМ1, -аш, несв.; заглàдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да гладя. Въздимиха чибуците около нас, загладиха брадите и зацъкаха! Н. Хайтов, ДР, 167. И неволно загладих чернокъдравата му главица. Ц. Церковски, Съч. III, 57. Момиченцето му се сви в краката на баща си. Той го притегли и с ръка заглади главицата му. Н. Кирилов, ПД, 91. заглаждам се, загладя се страд.
ЗАГЛА̀ЖДАМ2, -аш, несв.; заглàдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Гладя, изглаждам, изравнявам. Слязъл в тъмната избичка на технитаря, той потръпна от спарения въздух, но с учудване се загледа в ръцете на златаря. Издължени, с потъмнели върхове на пръстите, те опипваха пафтите, заглаждаха ги. М. Смилова, ДСВ, 93. Братката имаше сръчни ръце. Всяко пиронче на място ще зачука, всяко ъгълче ще заобли, ще изпили, ще заглади с шкурка. В. Ченков, ПС, 6-7. – Удряйте, здраво удряйте! – викаше новоизбраният председател. – Дайте да загладим междите, за да мине тракторът. Кр. Григоров, ОНУ, 156.
2. Трия бръснач, нож и под. о гладък предмет, за да го доизостря. Жена му донесе бръснача и каиша, на който го заглаждаше. Ем. Станев, ИК III и IV, 440. Разкопчава завързаната на пояса мешинена кесия, вади ножче и бавно, машинално започва да го заглажда с чакмака. Н. Хайтов, ШГ, 289. С още по-разтегната уста той довърши точенето. Бавно заглади брадвата от двете страни, изтърси панталона си и стана. Г. Краев, СбСт, 135.
3. Прен. Поправям впечатлението от нещо нередно, неудобно, смущаващо. Дощя му се да заглади, да заличи тежките думи, да остави в белосаната до синьо, сенчеста одая покоя, що бе заварил и безсмислено прогонил. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 159. Шофьорът, може би в желанието си да заглади окончателно лошото впечатление от псувните, ме покани да се поразходя с неговия автомобил. Б. Шивачев, ПЮА, 53. Аз избухнах и нарекох Игнатов нахал. Ще видя дали свако може да заглади работата. П. Незнакомов, БЧ, 73. Капитанът разбра грешката си, но беше късно да я поправи или да я заглади. Г. Караславов, ОХ II, 574. заглаждам се, загладя се страд.
ЗАГЛА̀ЖДАМ СЕ несв; заглàдя се св., непрех. Разг. Поправям се физически; напълнявам. Заглади се моята невенчана невеста, напълня, снажна стана. Ем. Станев, А, 147. За един месец той се съживи, тялото му като че ли се заглади. Гр. Угаров, ПСЗ, 71. Всички хищници затлъстяха, кожите им се загладиха и лъснаха. О. Василев, ДГ, 75.
◊ Заглаждам / загладя косъм<a>; заглаждам си / загладя си косъма. Разг. Оправям се физически, телесно; изглеждам добре, напълнявам. Окопити се онова коте – започна да заглажда косъма, да заяква, да расте и ние все с него се занимаваме. Г. Узунов, НР, 41. Отгледа го с магарешко мляко. Палето заглади косъм и той го подари на един свой набор. Д. Вълев, Ж, 16. Навря се той край разни големци, губи се по агитации и току един ден дойде на власт, яхна коня, напери се оня ми ти Тенчо, заглади си косъма. Г. Караславов, Избр. съч. II, 161.