ЗАГЛÈДВАМ1, -аш, несв. (остар. и диал.); заглèдам, -аш, св., прех. Заглеждам1. Цялата седянка удивена замлъква и ги загледва. П. Тодоров, Събр. пр II, 279. – Загледвам го съчувствено. Види ми се по-бледничък. Т. Влайков, Пр I, 319. Човекът обаче сновеше надлъж по улицата. И съвсем непредпазливо загледваше къщата на ваалията. А. Страшимиров, Съч. V, 424. загледвам се, загледам се страд. и взаим.
ЗАГЛÈДВАМ2, -аш, несв.; заглèдна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. Поглеждам, надниквам. Сандански, изпружил снага зад скала, току в средището на четнишките позиции, загледваше кръвнишки към ниската чука под грамадата. А. Страшимиров, Съч. V, 362. – Сигурна ли си в своите чувства към онзи задълго? Възможно туй да е прищявка на плътта. Загледни в душата. Г. Стаматов, Разк. II, 27. Ето какво пише Д. Подвързачов: „Бях виждал много пъти из улицата типичната фигура на тоя полупрегърбен човек [Пенчо Славейков] с неизбежната патерица и бях се опитвал да загледна плахо в тия черни и прозорливи очи“. К. Константинов, ППГ, 130.
ЗАГЛÈДВАМ3, -аш, несв. (остар. и диал.); заглèдам, -аш, св. 1. Непрех. Само несв. Обикн. с предл. на. Обръщам внимание на нещо, държа на нещо. Попадналият в тежки мъки български народ, за да оживее или умре политически, малко ще загледва на това, че със своята юнашка постъпка за политическата си религиозна свобода ще размъти утихналите кръгове на европейската дипломатика. НБ, 1876, бр. 26, 102. На другите разноски, като изобилно ядене, пиене, селяните не загледваха. Р. Блъсков, СбНУ ХVIII, 556.
2. Прех. Заглеждам2. А ергените вече я загледват. Зор ще видя с нея. Г. Крумов, Т, 91. Нарече са Иван / биволи да пои, / мома да загледва. Нар. пес., СбВСт, 423. загледвам се, загледам се страд. от загледвам3 във 2 знач.
ЗАГЛÈДВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); заглèдам се св., непрех. Заглеждам се. На пътя, посред най-страшна буря, той са загледваше отдалече към малката светлина върху морската кула. У, 1871, бр. 6, 87. Да ся загледваш в красно лице, усещам извънредно удоволствие. Ч, 1871, бр. 14, 445. Цане мари, таз твойта хубост, / Цане мари, нийде я няма, / Цане мари, кой кат та срещне, / Цане мари, все се загледва. Нар. пес., СбВСт, 592.