ЗАГЛÈЖДАМ1, -аш, несв.; заглèдам, -аш, св., прех. Започвам да гледам, да наблюдавам някого или нещо. Изведнъж Матаке се изправи на целия си ръст и всички млъкнаха и го загледаха. Й. Йовков, ВАХ, 36. Спомних си и как веднъж тя с премрежени очи загледа Михов. Л. Александрова, ИЕЩ, 260. – Майсторска работа, нали? – загледа той образа на стената. П. Спасов, ХлХ, 347. Неволно всеки заглежда ръцете си – всички са сини от слабост. Л. Стоянов, Х, 21. Тогава той още повече се наведе над детето и мълчаливо го загледа. Елин Пелин, Съч. I, 188. заглеждам се, загледам се страд. и взаим. Струва си да се загледа тази картина. Богата е. Има какво да се види в нея. После се загледаха, зарадвани, развълнувани, и не знаяха какво да си рекат. Й. Йовков, ВАХ, 94. Още от сутринта тате и Хрельо се загледаха с тайнствени погледи; те се подозираха един други в нещо, което противоречи на взаимните им интереси. Ст. Чилингиров, ХНН, 76.
ЗАГЛÈЖДАМ2, -аш, несв.; заглèдам, -аш, св., прех. Гледам някого, като му обръщам особено внимание, защото го харесвам. Яхнал хубав ат, абаджията суче мустаци, а момите го заглеждат... заглеждат... Л. Стоянов, Б, 23. – А, слушай, Бояне! Да те предупредя, пази се да не заглеждаш тук работничките. М. Грубешлиева, ПИУ, 52. – А детето с булото прикривай – / да не дойде някой гост неканен – / сините очи са пакостливи, / синеоки да не го заглеждат. Е. Багряна, ВС, 46. заглеждам се, загледам се страд. Не трябва да се заглеждат младите булки.
ЗАГЛÈЖДАМ СЕ несв.; заглèдам се св., непрех. 1. Насочвам погледа си внимателно в някаква посока, в някого или нещо, за да го видя по-добре, да забележа подробности; взирам се, вглеждам се. Мнозина зрители се загледаха внимателно и познаха актьорите. Ив. Вазов, Съч. VI, 28. Ако някой се спреше и се загледаше нататък, щеше да забележи, че тук-там из горите пламват кратки огньове – издигне се някъде тънка струйка дим и секне. Й. Йовков, СЛ, 119. Напълни бурето с вода, дълго време се заглежда по посока на къщата и като се убеди, че тя няма вече да излезе, тръгна към ротната готварница. В. Нешков, Н, 73. Ето го, видиш ли? Как му светнаха очите! Насам гледа. Виж, виж как се загледа. Иде! Д. Габе, Н, 38.
2. Насочвам за повече време погледа си разсеяно, без определена цел към някого или нещо; зазяпвам се. Усмихна се и се загледа навън, където в обратна посока на трена бягаха назад зелените полета. Й. Йовков, Разк. I, 171. Гостенинът отпусна главата си върху възглавницата, загледа се към искрите, които се ронеха от главните и чезнеха в мрака на комина. А. Каралийчев, НЗ, 190. Макс запали цигара и се загледа замислено навън през прозорчето на стаичката си. Д. Димов, Т, 224. Тя се загледа към тавана с неподвижен, празен поглед. В. Нешков, Н, 376.
3. Обикн. с предл. в, по. Вглеждам се в някого, като му обръщам особено внимание, защото го харесвам. Тя си го харесваше, макар че никога не му го бе казвала, щото à му каже, à той веднага ще се разглези и ще почне да се заглежда в чужди жени. Й. Радичков, СР, 166. Мъжът се заглежда по улицата по едно младо момиче. Жена му раздразнено го пита: – Какво си се зазяпал? Ст, 1968, бр. 1189, 4.