ЗАГЛУ̀ШВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); заглушà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Заглушавам1. Ето един смелчак, плахо нагазва в струите на Ерма, Ерма заглушва нашия глас. Ал. Константинов, Съч., 102. Вие наместо да си познаете погрешката, вместо да искате прошка от рожбите си, вие заглушвате съвестното си биене, като са разтушавате с тия думи: Тъй ѝ било писано. Ил. Блъсков, ПБ I, 47-48. заглушвам се, заглуша се страд.