ЗАГЛЪ̀ХНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от заглъхна като прил. 1. В който няма шум, оживление; притихнал. Към три часа излезе и тръгна бавно из заглъхналото градче. Беше ослепително светло и горещо. Ем. Манов, БГ, 88. Заглъхналата къща се изпълни с шум, викове и песни. В. Геновска, СГ, 222.
2. Който се чува по-тихо, по-глухо от обикновено; приглушен, заглушен. – Добър час, старче! – Дал бог добро – със заглъхнал подземен глас ми отвърна. Ив. Вазов, ПЕМ, 70.
3. Прен. Който е изостанал в развитието си; запуснат, затънтен. За голямо мое учудване, тоя сиромашки и заглъхнал монастир поддържаше училище с петнайсетина селянчета и с един учител. Ив. Вазов, Съч. VIII, 153. А Кузман разправяше за победата на комуниста в същия тоя град. Тя е била малка тогава – нищо не е чувала и в тяхното заглъхнало село за тия събития, станали преди близо десет години. П. Спасов, ХлХ, 268. Тия са главните ползи, които ся очакват от читалищата, да ся отварят по селата взаимни училища, да ся разпространяват вестници и периодически списания в по-заглъхналите места. Ч, 1871, бр. 17, 522.
4. Прен. За надежда, желание и под. – който е стихнал, замрял, потиснат. Само когато всичко замлъкне около човека, заговорва ясно и отчетливо погребаното в душата му, то изпъква чисто и светло пред очите и почва да раздипля отдавна заглъхналите надежди. Ст. Чилингиров, РК, 53. „Проникна луч и в моята душа. / На любовта вълшебний луч. И всички / заглъхнали стремления към щастье / се възродиха с нова мощ.“ П. П. Славейков, Събр. съч. I, 66.