ЗАГЛЪ̀ХНАЛОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от заглъхнал. В миг всичко в заглъхналост странна потъна. Д. Дебелянов, С 1946, 138. Но като вземем във внимание предишната заглъхналост и сегашното пробуждание на народа ни, ние можем с голяма вероятност да предскажем, че неговата бъднина ще да бъде трайна, светла, честита. ПСп, 1876, кн. 11-12, 4.