ЗАГНЕТЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; загнетà, -èш, мин. св. загнèтох, прич. мин. св. деят. загнèл и загнèта, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Натъпквам, нагнитам. Далече се вижда от Персенк, само села не се виждат, макар че в доловете наоколо е сгушено не едно селце. – Защо сте загнетили хубавото село в това дере? – попитах веднъж един жител на помашкото село Лясково. – Да го не видет – отговори ми той. Н. Хайтов, ПП, 78. загнетявам се, загнета се страд.
ЗАГНЕТЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; загнетя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Започвам да гнетя, да потискам някого. Далеч от дом и родина отново го загнети споменът за родния Балкан. загнетявам се, загнетя се страд.