ЗАГНЍВАМ, -аш, несв.; загнѝя, -ѝеш, мин. св. загнѝх, св., непрех. 1. Ставам гнил, изгнивам; прогнивам. Време е да приберем снопите. Що жито се попилява и загнива! Управия! Д. Марчевски, ДВ, 72. Лете бури ломят яките дънери, мълнии ги поразяват, те лягат в меката шума, загниват. Н. Тихолов, ДКД, 65. – Гроздето се изпонапука и загни. Ст. Даскалов, ЕС, 191.
2. Прен. Изпадам в пълно разложение и упадък. Той усещаше колко дълбоко и страшно е била загнила душата му, как безнадеждно и жестоко е било покварено сърцето му. Г. Караславов, Избр. съч. V, 265-266.